“ПРЕДЕЛ НА ЗАБРАВАТА”

Автор: Сергей Лебедев

Превод: Денис Коробко

Издателство: Кръг

Ако тръгна на истинско пътешествие – надалече, продължително време, в непознати краища – ми се ще мой спътник да бъде Сергей Лебедев. Защото съм сигурна, че с негова помощ ще обърна внимание на всичко, което иначе не бих забелязала. Ще разбера всичко, което не бих разбрала сама. Ще се замисля за много повече неща и може би ще си отговоря на много повече въпроси, които ще възникнат. Защото моят спътник ще ми разказва за всичко по нашия общ път, дори и своите сбъдващите се сънища, ще ми описва дори “аромата на звездите”. Той е задълбочен, проникновен, внимателен, много умен, интелигентен и ще ме води и философства както го направи с романа си “Предел на забравата”. И аз всъщност осъществих това “пътешествие” заедно с Лебедев и романа му. За мен това не беше просто четене на книга, а дълъг и труден, дори страшен, път, който изминах заедно с автора.

Един млад мъж тръгва по следите на починалия вече свой “втори дядо”, чиято кръв тече във вените му, след като разбира истинската му същност /бил е началник на един от “лагерите на смъртта”/ и не може да се примири с този факт. Това го запраща в далечния Север по най-страшните пътища на Русия – из мъртвата тундра, в ями със забравени мъртъвци, по уранови рудници, плава по мъртвите северни реки, които се вливат в Ледовития океан. Той сякаш се опитва да си навлече някоя беда, която в някой друг свят ще изравни сметката и той ще може да приеме в себе си чуждата болка, ще се освободи от призрака на дядото. Само заради тази истинска болка може да се прости на автора леко прекаленото на места многословие в книгата – понякога жестоко искрена, понякога приличаща на отворена рана.

Този роман се чете трудно. Всъщност “романът” в него се побира в стотина страници. Останалите 300 са непрекъснат поток на мисълта. Лебедев не просто чувства времето, територията, миналото и хората. Той е свръхчувствителен човек и писател.
“Предел на забравата” не е поредната книга за Гулаг, това е анализ на Гулаг в контекста на ХХ век. Монолог на автора за вечния мраз и труповете на онези, които са загинали в лагерите и до ден днешен са някъде там, без да са се разложили. Сякаш не са умрели докрая. Смъртта предполага физическо унищожаване. От него започва паметта на хората, които не са останали равнодушни. И тази памет има предел, който вече е физическо, а не метафорично понятие. Това е границата между нас и онези, за които историята премълчава. А за да продължи историята, са необходими свидетели, но на Север свидетели няма, значи няма и памет. Тази книга извършва непосилно трудната работа на историческото покаяние, от което руското общество се е отказало, според автора.

Думите и образите са ярки, осезаеми, мрачни, мъчителни. Писателят чувства и разказва, а ти потъваш в прочетеното. И щеш не щеш понякога неволно се поддаваш на властта на тази мрачна поетика.

Тази книга е опит да се върнат лицата и гласовете на множеството ангели, изчезнали завинаги, да се зачеркнат от списъците и да се появят отново на местата си в изрязаните стари снимки. На онези, които никой никога дори не се е опитал да търси, онези, които просто някога са били Някой. Лебедев не иска да забрави това и просто да живее. Но той се чувства самотен в това свое чувство.

Ще повторя – това не е книга за ужасите на ГУЛАГ, не е търсене на скелети в гардероба. Това е книга за мястото на човека в живота, а по-скоро за живота в мястото, което ти сам си решил да избереш и ти остава само да довлачиш до там своя кръст.

През целия си дълъг и труден път Лебедев размотава бодливата тел на собствената си история, разкрива тайни. Той узнава и измерва в себе си и страната си онзи предел, след който започва забравата. Или пък свършва забравата. Зависи под какъв ъгъл гледаме. Именно чрез себе си и своята душа той иска да отрази онова, което мнозина са искали да забравят.

Езикът в романа “Предел на забравата” е великолепен, преводът на Денис Коробко – също. Лебедев създава опустошаваща картина на реалността и още по-реални герои. Има прекрасни картини от бита и природата на северната тундра. Отдавна не бях чела такова ярко, точно, органично, достоверно, тревожно описание на обикновени неща като земята, скалите, камъните, пясъка, блатата, мъха, речната вода, тундрата.

Романът на Сергей Лебедев е бестселър. Но по всичко си личи, че той не се е стремил да пише популярна белетристика. Авторът е направил своя избор в полза на писането на предела. И изисква от нас, читателите, същото.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s