“Красив свят, къде си ти”

“Красив свят, къде си ти”

Автор: Сали Руни

Издателство: Еднорог

Превод: Боряна Джанабетска

–

Уточнявам, че не съм чела друга книга на Сали Руни. Само загледах сериала по нейната „Нормални хора“ и много скоро го зарязах, стана ми скучно. Сега тази й книга се представя за най-добрата й, затова посегнах към нея. Не мога да кажа, че не си заслужаваше чак, но можех да преживея и без да я прочета.

В романа има четирима главни герои – две млади жени и двама млади мъже. Ами… те са почти еднакви. Алис е писателка-милионерка /самата Сали Руни?/, която след нервен срив се премества в ирландската провинция, където се запознава в представителя на работническата класа Феликс, след което двамата бавно и трудно налучкват пътя към по-близки отношения. Приятелката на Алис, Айлин работи за дребни пари и скучае в едно дъблинско издателство, като междувременно се опитва да се оправи с доста обърканите си отношения с приятеля си от детството Саймън. А Саймън е положителен красив млад мъж, който работи за политическа партия и вярва в Бог. И четиримата са към 30-годишни. И четиримата говорят и пишат много, като се чудят за какво да се притесняват. И четиримата са чувствителни и в същото време безчувствени и това едновременно дразни и интригува.

Двете героини обсъждат мислите и чувствата си една с друга главно посредством имейли. Тук точно Сали Руни се разгръща, като посредством тези имейли създава една серия от есета на вълнуващите я теми – религията и вярата, съвременните романи, отношенията-сношенията, живота по време на пандемия. Но понякога объркваш Алис с Айлин и обратно, защото те пишат една на друга еднакви имейли – естествено в стила на Сали Руни. И тук идва най-тъжното – ако тайните се изказват на глас, то какво остава за имейлите? Независимо от всичко тези имейли те карат да се замислиш. Сали Руни не дава окончателни отговори, а само разсъждава и набелязва, а вече читателят трябва сам да формулира крайното си отношение към повдигнатите теми. Достатъчно съвременно, както от гледна точка на вътрешните, така и на външните проблеми. Романът е като гласът на поколението, но в разрез с очакванията от живота.

Като прочетох някъде към три четвърти от книгата се замислих защо чета това, докато не започна финалната част – мястото, където всичко се събира в една точка. Персонажите рязко стават личности, оказват се живи и подвижни, изясняват отношенията си.
Осъзнах, че романът трябва да съвпадне както с настроението на читателя, така и с неговото светоусещане. Имах настроението, но нямах точно светоусещането на писателката. И така „Красив свят, къде си ти“ не предизвика очакваните емоции у мен. Не мога да отрека, че Сали Руни се показва като прекрасен стилист и довежда до съвършенство диалозите. Както и не мога да скрия неудовлетворението си от холивудския хепиенд.